Ben Gillies, Chris Joannou
и Daniel Johns се срещат докато са в основното училище и още докато се обучават
там Daniel и Ben започват да пишат песни заедно. Те решават да сформират група,
защото според Daniel, "просто бяхме отегчени". Тогава годината е 1992 и те са
само 12 годишни. Chris, който по това време се учи да свири на китара e "избран"
за бас китарист. "Един ден докато Ben и Daniel се размотавали в училище някакъв
пич ги светнал:'Защо просто не си намерите бас китарист?' и понеже с Ben живеехме
на една и съща улица и бяхме само двамата той просто ми каза: 'Ами, защо ти
не свириш на баса' и така продължихме нататък (Chris Joannou)."
"...въобще не очаквахме да спечелим - та ние бяхме просто едни 14 годишни хлапета които дрънкат в гараж." (Daniel Johns)
В Triple J те записват Tomorrow (и още 3 песни), а Nomad режисира видео клипът. Било е запланувано песента и клипът да бъдат пуснати само веднъж според регламента на конкурса.
"Не знаех много за тях. Знаех само, че са млада банда от Newcastle и общо взето само това. А реакцията, която получихме беше невероятна, защото почти моментално, същата вечер, телефоните прегряха от звъняне и те (публиката) искаха да я чуят пак, и пак и пак." (Michael Tunn - Triple J announcer)
През 1995 на наградите ARIA (Australian Record Industry Awards) групата печели пет награди.Те са за:
Най-добър Австралийски Сингъл - Tomorrow
Групата изпраща Josh Shirley, младият син на продуцента на frogstomp Kevin Shirley, да приеме наградите от тяхно име.
".... ние влязохме в студиото наистина фокусирани и знаехме какво искаме да направим този път, прекарахме доста повече време докато всеки звук си беше на място. Три седмици беше идеалното време. Правехме толкова take-а на песен колкото искахме" (Ben Gillies)
Freak Show е пуснат в Австралия на 1-ви февруари 1997 година и влиза в класациите директно на No 1. Няколко дена по-късно е пуснат в Щатите и Канада. Албума достига No 12 в Billboard Top 200 и става gold в Щатите за 3 месеца. В Канада става платинен. Фактът, че Freak Show не се продава със същия успех в Щатите като Frogstomp се дължи на избора на първия сингъл според John Watson.
"Sony Америка бяха напълно сигурни, че 'Abuse Me' ще бъде голям хит. Песента е наистина велика, но 'Freak' щеше да бъде по-добър избор."
И така 'Abuse Me' е първия пуснат сингъл в Америка от албума, докато навсякаде другаде Freak е пуснат първи. И въпреки, че 'Аbuse Me' не се счита за хит, той все пак влиза в Top 5 на Рок и Алтернативните класации в Америка.
По обичай, когато албума е пуснат в Щатите бандата прави турне там - изпълнения на живо, in-store appearances и появи в най-различни шоута, едно от които - David Letterman Show. После бандата прави кратко европейско турне преди да се завърне в Австралия и да започне и тамошното турне.
Първоначално групата се състои от четирима включвайки ритъм китариста Tobin Finnane.Кръщават групата си "Innocent
Criminals" (в превод Невинни Престъпници) и обикновенно се събират в къщата
на Ben и свирят кавъри на Deep Purple, Black Sabbath и Led Zeppelin. Въпреки
че те са главно кавър банда, имат и някои техни парчета. За пръв път свирят
на публично място на уличен панаир, за което им плащат по $10 на всеки. Но не
им е лесно да бъдат тинейджърска банда.Клубовете в които искат да свирят ги
смятат за твърде млади и ги съветват да дойдат пак като пораснат. Междувременно
те изпращат демота на радиостанции и звукозаписни компании с надеждата да бъдат
забелязани. Участват и в конкурси, но никога не печелят.
През юни 1994 год. родителите на Tobin заминават за Англия и го вземат със себе си. Така "Невинни престъпници" остава тричленна банда. Малко след това съседите на Daniel им казват за конкурс излъчван по телевизията SBS, който се казва "Избери ме".
"Идеята на конкурса беше да възнаградим победителя с възможността да заснеме клип и да запише песен в студиото Triple J. Участниците трябваше да опишат в рамките на 25 думи защо трябва да изберат точно тях. Innocent Criminals написаха на жълтото картонче със зелен маркер нещо от сорта: we're not hip hop, we're not rap, we're rock! And we love to play." (Tracee Hutchinson-Nomad producer)
"Шоуто ни кефеше и затова решихме да участваме." (Daniel Johns)
В крайна сметка над 800 участници се записват за конкурса "Избери ме".
Касетата, която групата предоставя съдържа 4 песни, включително дълга разбъркана версия на Tomorrow, която е над 6 минути. Тяхното участие привлича вниманието на Robert Hambling - един от журитата, но другите не се съгласяват с него и накланят везните в полза на техно банда.Hambling обаче е убеден, че е прав. Той занася демо касетата на Nick Launay (record producer). Launay харесва песента, но мисли, че е прекалено дълга и лошо аранжирана. Nick взема касетата и я пре-аранжира един следобед. Тогава Hambling занася касетата на другите от журито, пуска им я и така песента е избрана за победител.
Целия този публичен интерес довежда до "малка война" между звукозаписните компании, като в крайна сметка групата се съгласява да подпише с Murmur (клон на Sony Music Australia). Murmur е загрижена за годините на членовете на бандата и най-вече, че хората няма да вземат групата насериозно и най-вече медиите, затова те вземат незабавни мерки да предотвратят такъв развой на събитията. Първо налагат медийна забрана за групата - всички интервюта и публикации са забранени до излизането на пазара на първия албум на бандата. Освен това всички материали за групата, намиращи се на пазара са изтеглени. Следващата стъпка е прекръстването на групата.Новото име е Silverchair (Сребърен стол) и е избрано от момчетата, защото "винаги ни е кефело как звучи".
Също така, за мениджър на групата е избран John Watson.Дотогава за това са се грижили родителите на момчетата, но след подписването с Murmur е решено, че е нужен мениджър на пълно работно време. Watson е виждал бандата да свири през късния юни в клубчето Jewels Tavern и е бил "blown away" според неговите думи. Той е уговорен от негов колега (John O'Donnell) да отиде и да види групата в "действие". На връщане от Сидни след срещата му с бандата, Watson казва на O'Donnell: "Ако се наложи да напусна работата си за да бъда мениджър на някоя група, то това ще е тази."
През Септември 1994 Tomorrow EP е пуснат на пазара в Австралия. Песните включени в него са: Tomorrow, Acid Rain, Blind и Stoned. Албумът веднага отива на No 1 по националните класации и остава там за 6 седмици, което го прави петият най-успешен Австралийски сингъл и досега.
"Всъщност ние харесахме само четирите песни, които бяха на първия Tomorrow EP, а Tomorrow вече беше песен, която имаше подкрепата на радиостанциите и няколко дузина слушатели, така че някак си логично решихме, че той ще е най-добрия сингъл с който бихме пробили, и просто сложихме другите наши песни в албума без да очакваме много наистина. Мисля че пуснахме първоначално около 2000 копия и не очаквахме кой знае какви продажби, а в крайна сметка продадохме много повече, което беше голяма изненада за нас" (Daniel Johns)
През декември същата година групата влиза в студио за да започне записите на Frogstomp. Те искат Nick Launay да продуцира албума им, но по това време той не е свободен, за това използват Kevin "Caveman" Shirley. Отнема им девет дена да запишат Frogstomp като някаде на 5-ия ден, Daniel хваща вирус и загубва гласа си за няколко дена. В резултат на това някои от песните, като Israel's Son например,са записани когато той не пее с пълните си гласови възможности. Въпреки че никога не се е подлагало на съмнение, това че Tomorrow ще бъде включен в албума, групата решава да я презапише по начина, по който я свирят. Твърдият звук на албума е резултат от желанието на бандата хората да разберат как наистина звучат, а не звученето което се получава благодарение на магията на звукозаписното студио.Песните са записани точно така, както ги свирят и на живо, за да не могат да бъдат обвинени, че не могат да възпроизведат песен както е в албума.
Пуснат през март 1995, Frogstomp става първият дебютен албум на австралийски изпълнител, който влиза в националните класации на No 1. Той става платинен за 1 седмица. Същия този месец групата изнася първото си Европейско шоу в Astoria в London.
Те се завръщат в Австралия и към средата на Април започват турне из страната, което съвпада с излизането на Israel's Son.
През късния май, Tomorrow е изпратен на Американските алтернативни и рок станции.Той оглавява Billboard's Alternative Rock Airplay Chart и получава силна подкрепа от MTV. В късния Юни Frogstomp е издаден и в Щатите.
Той достига No 9 в Billboard's Top 200 albums класацията и остава в нея за 49 последователни седмици. В рамките на два месеца откакто е издаден в Щатите Frogstomp става gold. В момента той е платинен в Нова Зеландия, двойно платинен в Щатите,двойно платинен в Канада и тройно платинен в Австралия.
Най-добър Дебютен Австралийски Сингъл - Tomorrow
Най-продаван Австралийски Сингъл - Tomorrow
Най-добър Дебютен Австралийски Албум - frogstomp
Нов Талант
1996 година обаче не започва никак добре за Silverchair. През януари, Israel's Son е изпратена на алтернативните станции в Щатите и няколко дни по-късно се съобщава за "Израелските синове убийци". Двама американски тинейджъри - Nicholaus McDonald и Brian Bassett са обвинени в убийството на родителите на Bassett и по малкия му брат. Адвокатите на защитата се опитват да лепнат вината за убийствата на факта, че момчетата са слушали песента Israel's Son по времето на убийствата.
Murmur Records пуска официално изявление от името на групата, отвръщайки на обвиненията, като наблягат на това, че Silverchair не предизвиква насилие от какъвто и да е вид, и че песента "има за цел да критикува насилието и войната, като ги описва с целия им ужас". Въпреки, че повече не е правена връзка между песента и действията на двамата убийци, американската версия на клипа е редактирана за голямо раздразнение на бандата.
След записването на Surfin' Bird (за Фондацията Surfriders набираща средства), групата се завръща в Щатите. Започват турне с Red Hot Chili Peppers в началото на февруари, после турне с Everclear в края на февруари. В края на май, те се завръщат в студиото за да започнат записите по новия албум Freak Show. Този път Nick Launay е свободен за да продуцира албума им, а също и миксера на мечтите им - Andy Wallace, който е работил с групи като Helmet и Rage Against the Machine. Записването на Freak Show отнема три седмици.
След турнето Freak Show е решено момчетата да излязат в дълга почивка за да починат и да се възстановят от него. Точно по времето на тази почивка Daniel Johns написва текстовете на това, което по-късно става техният трети албум - Neon Ballroom.Точно тази почивка се оказва страшно труден период за фронтмена на групата, който изкарва публично своето заболяване - астма. Не едно интервюта са били прекъсване поради пристъпи на Даниел. Той става недоверчив и затворен в себе си като това обаче не повлиява на музикалния му гений. В Европа и Южна Америка "Neon Ballroom" се доказва като най-печелившия албум на групата до момента. Според някои журналисти с него те доказват, че не са краткотрайно увлечение, а сериозна група, която е тук да остане.
В подкрепа на албума групата прави сериозно турне през цялата 1999, като взема участие в фестивали като Reading и Bizarrefest и с групи като Red Hot Chili Peppers и Blink 182. След турнето групата съобщава, че излиза в 12 месечна почивка за да зареди батериите си.
Изпълнявайки три годишния си договор към Sony Music Australia групата решава да се откъсне. В края на 2000 те съобщават, че са подписали договор с Atlantic Records за Северна и Южна Америка, а разпространението на тяхната музика за Австралия и Индия ще се извършва под лейбъла на тяхната компания Еleven.
Единственото представление което групата изнася през 2000г. е на фестивала Australia's Falls в навечерието на Нова Година. То бива последвано от най-голямото шоу на живота им: 250 000 души на Rock In Rio на 21 Януари 2001.
През Юни 2001г. групата влиза в студио в Сидни с продуцента David Bottrill(Tool, Peter Gabriel, King Crimson) за да започне работа по новия си албум "Diorama".
Феновете на Silverchair вкусват за пръв път от новия шедьовър на групата през Януари 2002, когато бива пуснат сингъла "The Greatest View". Той предшества участието на групата в феста Big Day Out, кадето тълпата има щастието да види Даниел в малко по-различна светлина.
"The Greatest View" влиза в алтернативните класации директно на 1-во място и на 3-то в общите музикални класации. Диорама значи "свят в друг свят" и според Даниел има за цел да освободи хората от ежедневните им грижи.
"Диорама" влиза в Австралийските класации на номер 1 през април и до момента има продажби над 140 000 (двойно платинен).
Международното представяне на албума обаче е сериозно засегнато от здравословното състояние на Даниел, заради което групата не може да тръгне на турне в подкрепа на албума. Въпреки този факт в Германия, албума достига 12 позиция и влиза в top 40 на още много страни, включвайки Швеция, Холандия и Бразилия. Въпреки това невъзможността на групата да тръгне на турне прави 2002 крайно разочароваща.
Всичко се променя през Октомври 2002, когато работата на групата върху "Диорама" им печели 6 награди ARIA, две от които за "Най-добра група" и "Най-добър рок албум".