Семейството му се състои от майка му (която следи кариерата на silverchair докато са малолетни), неговият баща (от който Даниел взема записи. В момента той работи в супермаркет за плодове), брат му Хийт и сестра му Челси.
Даниел има куче на име Sweep. "Намерих го в боклуджийска торба заедно с няколко вече мъртви кученца. Аз я взех вкъщи, пооправих я и сега живее като кралица. С животните е различно от хората, тъй като животните не те харесват заради парите ти или защото могат да получат нещо от теб. Те или те харесват или не и чувстват любов много повече. Не е нужно да им казвате че ги обичате - те го чувстват и го знаят . С моето куче сме първи приятели", казва Даниел. Всъщност, Sweep взема участие при записа на Neon Ballroom, третия албум на silverchair . Тя лае някъде в Steam Will Rise (песен 12).
Даниел взема първата си китара, когато е на 12 години. Кръщава я “Брадвата на Рока”. Първата година той се обучава сам, а после тръгва на уроци по класическа китара. "Първата песен която научих бе вероятно на Елвис Пресли, но първата яка песен беше Paranoid на Black Sabbath. Те са моя любим състав! От тях получихме метал корените си"! Даниел се записва на класическа китара понеже е чул, че и Ричи Блякмор е ходил като малък. Но не ги харесва и се отказва. След това, според Крис, "Някой ще ни научи на кавър на някоя група и това е урока за седмицата". В крайна сметка, Даниел се научава да свири на китара сам.
Сега след като знаете това, можем да навлезем в ерата на Frogstomp. Сега, да обсъдим текстовете на Frogstomp. Много от тях са повлияни от неща, които Даниел е видял по телевизията или в действителността. Едно от тези неща се случва на 28 Декември 1989, когато Нюкясъл е разтърсен от силно земетресение. Тази трагедия убива един от приятелите на Даниел и е историята зад песента 'Faultline'. При записите на Frogstomp, Даниел използва главно Gibson Firebird и усилватели Marshall. По това време те все още участват в безплатни концерти. По времето на такъв концерт в Санта Моника, някой от тълпата решава, че ще е весело ако на някой му кърви главата, и затова разбива бирена бутилка в главата на Даниел по време на песента Israel's Son (по ирония на съдбата това се случва точно преди Даниел да изпее, "Всичката болка, която чувствам не може да се излекува"). За спомен от този концерт му остават 3 шева над лявата вежда. По това време, той слуша всякакви състави - Led Zeppelin, Black Sabbath, Deep Purple, Helmet, Tool, You Am I, Minor Threat, Slint, и Magic Dirt. Колата му е Ford Fairmont...
Сега малко по напред... През 1996 той става вегетарианец. Малко по-късно става веган (в превод краен вегетарианец). Същата година през Декември, Даниел е арестуван! Той и Dave Navarro от Red Hot Chili Peppers , тестват Montero Sport за списание за бикини . Той е арестуван за каране по плажът Санта Моника без шофьорска книжка. В крайна сметка, бива освободен веднага щом Sony научават и денят му завършва давайки автографи на дъщерята на полицая който го арестува.
Сега към ерата на Freak Show! Даниел променя доста имиджа си по това време. Първо, слага си 2 обици на веждата, като в интервю споменава, че втората му я слагат без упойка. В крайна сметка сега и двете ги няма. Стилът му на обличане се променя също. Забравете тениските на групата, които носи по времето на Frogstomp. Започва да носи много странни тениски, една от които е бяла със син надпис, "НИКОЙ НЕ ЗНАЕ ЧЕ СЪМ ЛЕЗБИЙКА". Тази тениска е продадена по-късно на търг. Най-фрапиращата промяна е, че се подстригва като в последствие си прави dreadlocks. Текстовете на Freak Show са на лична основа, а не базирани на неща от телевизията. Техниката която използува за записа на албума също се променя. Използва китари Гибсън в студиото и Paul Reed Smith (PRS) за турнета, тъй като са по издръжливи. Сменя и усилвателите Marshall с Soldano. Друга новост за феновете е новината, че Даниел има астма. Този факт не е известен до 11-те местни награди АРИЯ, където silverchair изпълняват 'Freak'. Бен и Крис приемат спечелената награда, докато Даниел е в къщи след остър асматичен пристъп .
Това ни довежда до 1998, много трудна година за Даниел. Той получава все по-често пристъпи и поради това става доста затворен и необщителен. Наема си къща, кадето основното му занимание е да седи пред камината, да си играе с Sweep (кучето му), и да пише текстове за новия албум Neon Ballroom. Уединява се до токава степен, че придобива фобии от тълпи, да напуска къщата и от ядене. Тази му фобия по-късно се превръща в 'анорексия', и е историята зад песента 'Ana's Song (Open Fire)'. Тази му идилия обаче приключва с искането на хазайна да престане да вдига толкова шум свирейки или да напусне. Даниел напуска къщата.
Всички тези трудности, които претърпява са отразени в текстовете на новия албум с изключение на Anthem For The Year 2000 и Satin Sheets. Цялата идея за албума е на Даниел "Всеки път като свиря тези нови песни е като пречистване за мен. Макар, че си спомням първите няколко пъти, когато слушах 'Ana's Song' и 'Emotion Sickness'... почуствах се болен. Връщат ме към толкова лоши спомени. Албума се явява един вид музикален дневник на живота ми по това време".
Има още много неща които могат да се споменат за Даниел, но никое от тях не е толкова важно. Надали можем да кажем повече по въпроса от самия него.
"Има си и готини моменти да си в преуспяла банда, която не е много популярна. Имаш повече време за личен живот и в същото време няма друго такова чувство като да излезеш на сцената и да видиш колко много се кефят хората на това, в което си вложил толкова много".